Презентационно-обучителен семинар
15. VI. Видовден
Действия към документ
Великденски яйца
| Какво | Social Event |
|---|---|
| Кога |
2010-04-04 00:00
до 2010-04-05 23:55 |
| Добавяне на събитието към календар |
vCal (Windows, Linux)
iCal (Mac OS X)
|
Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с нар. представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология. В обредната практика на българите Великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден (вж. Страсната седмица). По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида - боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани "писани", шарени, перашки, кадънки, китанчета и др. За художественото изписване се прилага различна технология - орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др. Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните. Много майсторство влага българката и при полагането на мотиви с геометричен и зооморфен характер. Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие. Първото боядисване на яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизненост: "Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден". "Да си червен(а) като Великденско яйце", "Да си здраво, бяло и червено". В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона. На Велики четвъртък следващата година по вътрешността му гадаят за бъдещето на дома и стопаните. На места първото червено яйце зарявят на нивата на Гергьовден, за да я предпазва от градушка. Червено яйце оставят при бубите, за да предпазят от уроки. Типична великденска практика е залепването с прясна говежда тор или прясно тесто на черупките на червените яйца върху стените и под вратите на къщата и стопанските помещения, което има предпазващо и продуциращо значение. Задължително спазван обичай от младите семейства в първите години след свадбата е разнасянето на червени яйца заедно със специално приготвените Великденски хлябове на кумовете, на деверите, на шаферите, на родителите на невестата. Поклон носят и момите на кумичката или на кръстницата от буенека, които до този момент са й говеели (вж. Говеене).