Презентационно-обучителен семинар
15. VI. Видовден
Действия към документ
Нестинарство
| Какво | Social Event |
|---|---|
| Кога |
2010-01-01 от 00:00 до 00:05 |
| Добавяне на събитието към календар |
vCal (Windows, Linux)
iCal (Mac OS X)
|
Обичай, в който основен обреден елемент е играта по огън. Изпълнява се в някои села между Странджа и Черно море на празника Константин и Елена (по-рядко по време на селските сборове на храмовите празници). В празненството участвува цялото селище, но в обредната игра само призваните нестинарите. Това са един вид избраници на светеца-патрон на празника, “виждат” неговия образ, “чуват” гласа му, духът на светеца се вселява в тях, “прихваща” ги, от негово име те виждат в бъдещето, откриват тайни, съветват, мъмрят. Нестинари са мъже и жени от един род и умението им се предава по наследство на синове и дъщери. “Столнина” или “конак” на нестинарите е малък параклис в къщата на главния нестинар (нестинарка). В центъра на иконостаса, обърнат на изток, са поставени иконите на св. Константин и св. Елена, а край тях стоят иконите на Богородица, св. Георги, св. Пантелеймон, Божигробски щампи и червени кърпи с изписано на тях слънце. В конака стои и свещеният тъпан, който отмерва ритъма на празничното шествие и танц. Той не се използува при друг случай. Вярва се, че притежава магическа сила (лекува този, който го носи, ако е болен). В деня на празника, след църковната служба, начело със свещеника и главния нестинар, всички се отправят към конака. Тук се удря тъпана и с гайда се изсвирва специална нестинарска мелодия. Някои от нестинарите биват “прихващани” (особено религиозно екстазно състояние) и заиграват с иконата на светеца в ръка. След това шествието отива до извор, носещ името на светеца, и се прави обща гощавка с донесените курбани. След залез слънце всички се връщат на мегдана, където заварват голям огън от струпани дърва. Под звука на гайдата и тъпана младите заиграват хоро. Когато огънят се превърне в жарава, започва и танцът на нестинарите върху нея.