1. II. Трифоновден
Какво | Social Event |
---|---|
Кога |
2010-02-01 от 00:00 до 23:55 |
Добавяне на събитието към календар |
vCal (Windows, Linux) iCal (Mac OS X) |
Именници:
Трифон, Трифонка
Обредна трапеза:
варена кокошка, печена луканка, омлет, прясна пита, тутманик
Трифон зарезан, Зарезановден, Трифун чипия, Трифун Зарезой, Триун пияница празник на лозарите, кръчмарите, и градинарите, които са под покровителството на светеца лечител Трифон. Сутрин рано стопанката омесва и опича обредния хляб, който в някой краища се украсява с цвят на лоза. След това сварява кокошка, запича я леко и напълва бъклица с вино. Всичко това се слага в нова или чиста вълнена шарена торба, в която има шише със светена вода от църквата. Преметнал торбата, стопанинът на къщата тръгва на лозе с мъжете от село. Там всеки изпълнява основния обред зарязването, закройването на лозята. Обръща се към изгрев слънце, прекръства се и отрязва няколко пръчки от един или от 3 корена (избрани в средата или ъглите на лозето), полива отрязанато място с вино и благославя: “Колкото капки, толко коля грозде”. От светената вода преръства лозето за плодородие и за предпазване от градушки и пр. Отрязаните пръчки някои свиват на венчета, които слагат по калпаците си, през рамо, на бъклиците, други ги отнасят вкъщи и ги слагат на домашната икона. След зарязването мъжете правят обща трапеза в лозята или на оброка. В някои райони на страната преди да започне веселбата избират цар на лозята (Трифон). Такъв може да стане всеки, който пожелае, но се гледа той да бъде имотен, добър стопанин или “късметлия”, през чието царуване е имало голям берекет. Царят поднася бъклица, зарязва и благославя: “На всяка лоза по шиник, от всяка по чебър”. От лозята до селото той е теглен от колесар или носен на раменете на другите мъже. В село шест вието обикаля по домовете. Домакинът дава първо на царя да пие от бяло котле вино, черпи и другите, а останалото в съда плисва върху Трифон с благословия: “Нека е берекет, да прелива през прагове”. Празникът завършва с общо угощение в дома на царя, който черпи с вино. В празничната обредност на Т. се включват още много магически по тип действия и практики. В Изт. Тракия и Югоизт. Б-я при зарязването се произнася словесна магическа формула под формата на диалог между скрития Трифун и друг, който го търси. В Скопско заедно със светената вода носят и петел, “за да изпръхнува гроздето”, т.е. да е едро. Другаде месят колак, кадят го и го слагат в храната на добитъка, за да не го напада вълк. Пак на Т. трифуносват яловите дръвчета, т.е. плашат ги с брадва и наричат: “Ако не раждаш, ще те посека”. В Неврокопско изкопават дупка на средата на лозето и в нея заравят светена вода да не бие град. От Т., според нар. календар, започват Вълчите празници (вж. Трифонци).
На 1 февр. православната църква празнува св. Трифон един от най-славените светци-лечители, живял през III в. Едва на 17 г. той излекува дъщерята на рим. имп. Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но наследникът на Гордиан Декий Траян, се оказва непримирим враг на христ. учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си. Загива мъченически.