Презентационно-обучителен семинар
15. VI. Видовден
Действия към документ
20. XII. Игнажден
| Какво | Social Event |
|---|---|
| Кога |
2009-12-20 от 00:00 до 23:55 |
| Добавяне на събитието към календар |
vCal (Windows, Linux)
iCal (Mac OS X)
|
Именници:
Игнат
Обредна трапеза:
ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур
Игнат, Идинак, Поляз, Полязовден - традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Източна България на този ден е първата Кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Най-характерен за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът (полезник, полязник, споходник) може да бъде чежд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома, главно в стопанството. В по-далечно минало, когато още са съществували задругите, за полазник е поканвано лице, чийто полаз е изпитан от по-предни години. Този полазник е посрещнат тържествено и му е слагана трапеза. Домашният полазник (лицето, което сутринта излезе най-напред от къщи на двора) внася трески от дръвника, слага ги на огъня и пожелава: "Колко искри, толкова яренца (агънца, теленца, кончета...)". Някои произнасят животински звуци или мамения. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За блъгословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз. В някои села на Игнажден пекат царевични зърна, като гадаят по тях; ако пуканките са повече, повече женски пилета, агнета и пр. ще се добият през годината. Жени, които не са се отродили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосничество, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. За лек и магия започва извършването на обряда Вардене квас.
Игнажден е голям христиански празник в чест на св. Игнатий Богоносец ученик на Йоан Богослов, по-късно епископ на Антиохийската църква. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Наричан е Богоносец, защото той казва, че носи в сърцето си Бог. Осъден на смърт от рим. имп. Траян (98 117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.