Презентационно-обучителен семинар
15. VI. Видовден
Действия към документ
Кукерски игри
| Какво | Social Event |
|---|---|
| Кога |
2010-01-01 от 00:00 до 00:05 |
| Добавяне на събитието към календар |
vCal (Windows, Linux)
iCal (Mac OS X)
|
Един от най-колоритните елементи от празничната обредност на Сирница. Познати са в Източна Тракия, на отделни места в Добруджа, Средногорието и в Родопската област. Изпълняват се само от мъже и то главно ергени през Сирната неделя и най-често на Кукеровден (вж. Тодоровска неделя). Всяка кукерска дружина има свой строго определен персонаж, специално приготвено облекло и реквизит. Най-често срещаните обредни лица: главен кукер (старец, хаджибаба и др.); кукерска баба, която в някои райони е придружавана от дядо; кукерска булка; цар и пазачи; плюфкач; харачари-събирачи на данък; Кукери. С изгрева на слънцето дружината, водена от главния кукер или кукерската баба, започва обхождането на всички домове. Чрез разнообразни символични и обредно-магически действия те пожелават здраве на стопаните, плодородие на ниви и градини и благополучие в къщата. Като обхождат селото, кукерите гонят, плашат и разсмиват жителите. Харачите връзват срещнатите мъже и им искат откуп; с дървени оръжия, потопени в кал или пепел, удрят, когото им попадне от минаващите; главният кукер изпълнява различни фалически действия, стимулиращи плодородие и плодовитост. Основен момент в Кукерските игри е обредното заораване и засяване. Извършва се на селския мегдан преди залез слънце. Главното обредно лице е царят (там,където не се избира цар-главният кукер или кукерската баба). За цар избират най-личния стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. Царят впряга в дървено рало кукери и изорава три бразди в кръг, засява и благославя. В това време кукерите играят и скачат високо колкото по-високи са техните отскоци, толкова по-богата ще бъде реколтата. В края на засяването кукерите нападат царя и го убиват. Но той възкръсва и започва бурно веселие. Разновидност на тези игри, изпълнявани в Пазарджишко, Пловдивско, Казанлъшко, е камилата. В тази обредна игра вместо цар се появява нов персонаж камила (обредна фигура на животно, което се прави от дървен скелет, покрит с дебела черга; главата му се оформя като камила или елен). Шумната група маскирани минава от къща на къща. Във всеки дом животното скача лудо и се върти, после уморено ляга на земята. Стопанката го плисва с вода, поръсва с жито или царевица и то се изправя. Кукерите-камилари “бръснат” с дървена сабя стопанина, удрят с тоягите си членовете на семейството или прескачат булките с малки бебета, момите, децата, за да са здрави и силни. Домакините черпят дружинката с топла пита. След обхождането всички се събират на мегдана и в някои села разиграването на камилата е тук, а в други игрите завършват с къпане на участниците в реката.