дфн Владко Мурдаров

Роден e през 1948 г. в София. През 1967 г. завършва  Гимназията с изучаване на немски език в София. През 1971 г. завършва Софийския университет, специалност  - българска филология,  втора специалност - немска филология.

От 1971 г. е на работа в Института за български език. През 1972 г. по препоръка на поета Атанас Далчев и на професорите си Любомир Андрейчин и Петър Динеков  получава стипендията  “Готфрид фон Хердер” и през 1973-74 г. пише дисертацията си във Виенския университет. През 1975 г. получава степента “доктор по философия” на Виенския университет.

След завръщане в България защищава повторно дисертацията си поради липса на конвенция между двете страни. От 1976 г. е научен сътрудник, от 1977 г. - кандидат на филологическите науки. През 1987 г. става старши научен сътрудник. По това време води упражнения  в Софийския университет.  

От 1981-1984 г. е лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена. През 1989 г. е гост-професор в Залцбургския университет. През 1990 г. специализира със стипендия на ДААД в Мюнхен. През учебната 1990/1991 г. чете лекции във ВИТИЗ. В периода 1991-1995 г. е директор на Българския културен институт в Австрия  “Дом Витгенщайн”.  

След завръщането си в България продължава работата си в Института за български език към БАН и подновява лекциите си в НАТФИЗ. От 1996 г. е избран за член на Управителния съвет на Българската академия на науките, където остава до пролетта на 1999 г. През същата година получава двумесечна  стипендия от австрийския Институт за Източна и Югоизточна Европа. През 1997 г. е избран за член на Комисията по филологически науки и изкуства към Висшата атестационна комисия, а от 1999 г. е неин заместник-председател. От 2000 г. е заместник-председател на Комисията по филология към ВАК. През 1999 г. защищава дисертация и получава научната степен “доктор на филологическите науки”. През 2001 г. е избран след конкурс за ст.н.с. І степен. През 2002 г. работи два месеца като стипендиант на ДААД в Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия.   

През 2000 г. е удостоен от Министерството на културата на Република България с почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура. От същата година е член на Управителния съвет на Националния фонд “Култура”, а от 2001 г. - член на Обществено-експертния съвет по културата към Столичната община. 

През 2001 г. е удостоен от президента на Република Австрия с Почетния кръст за наука и изкуство.    

Член на две от редовните комисии към Международния комитет на славистите и на Изследователския кръг за изследване на културните връзки към Института за Източна Европа в Мюнхен.  

Има издадени десет книги, между които Съвременни словообразувателни процеси, С., “Наука и изкуство”, 1983, Любомир Милетич, С., Университетско издателство, 1987, Виена и началото на българската езикословна наука, С., “Народна просвета”, 1988 (награда “Акад. Владимир Георгиев” за 1988 г.), Начини за употреба на словото, С., “Наука и изкуство”, 1989, Мюнхен и развитието на българското езикознание, С., “Логис”, 1991, Виенската славистика и българското езикознание. 1822 - 1849 - 1918,  Пловдив, “Пигмалион”, 1999 (с разширена версия на немски език, излязла през 2001 г. във Виена), Из историята на новобългарския книжовен език и на науката за него, С., “Просвета”, 2002. 

Съставител на осем сборника, между които Граматика на грешките, С., “Наука и изкуство”, 1982, Главоболия с чуждите думи, С., “Наука и изкуство”, 1983, Писане по правилата, С., “Наука и изкуство”,   1985,   1988,   101  въпроса за българското ударение,  С., “Д-р Петър Берон”, 1988. Съавтор на няколко големи труда като Правописен речник на съвременния български книжовен език, С., Издателство на БАН, 1983, 1995, История на новобългарския книжовен език, С., Издателство на БАН, 1989 (награда “Акад. Владимир Георгиев” за 1990 г.), Кратък правописен речник на българския книжовен език,  С.,  “Наука и изкуство”, 1989,   1993,  Geschichte der bulgarischen Schriftsprache (Grundriss), Wien, 1996, Български език и пунктоация, С., “Хейзъл”, 1998, Нов правописен речник на българския език, С., “Хейзъл”, 2002.  

Научните му публикации - статии, студии, съобщения, и преводите му са над 540 на брой. Съавтор на учебници и учебни помагала за средното училище. Редактор на научна и художествена литература. Има множество публикации по въпросите на българската културна политика зад граница.

Бил е член на редакционните колегии на поредиците Езикова култура на Издателство “Наука и изкуство” и 101 въпроса за… в българския език на Издателство “Д-р Петър Берон”. Член на редакционната колегия на подготвяната тритомна енциклопедия, издание на БАН

Публикува в българския научен печат и в научни  периодични издания в Австрия, Германия, САЩ, Чехословакия, Хърватия, Полша. Участвува в международни конференции и конгреси във Виена, Инсбрук, Регенсбург, Марбург, Франкфурт, Бад Хомбург, Загреб, Краков, Харогейт.

Шест години (1985-1991) е автор на предаването Език мой на Българската телевизия, подновено през 2000 г., както и на цели образователни курсове по програма Знание на Българското радио. От 1999 г. води рубриките Любословно във в. “Епоха” (до юли 2000 г.) и Езикови бележки в сп. “Родна реч”, а от 2000 г. (до спирането на вестника през юли 2002 г.) - рубриката Непротивоезико-ругателствувайте във в. “Демокрация”. (Материали от нея са публикувани в книгата му 99 езикови съвета, издадена през 2001 г. от издателство “Просвета”.) От септември 2002 г. води предаване по въпросите на българския език по Инфорадио. Сътрудничи на много вестници, списания и радиостанции.

Превежда от немски език езиковедска и театроведска литература, класически и съвременни немскоезични автори като Йохан Волфганг фон Гьоте,  Фридрих Шилер, Франк Ведекинд, Ерих Кестнер, Фридрих Дюренмат, Дорон Рабиновичи, Георг Потика, както и австрийски драматурзи от ХХ век като Г. Табори, П. Турини, В. Бауер, В. Шваб,  П. Розай, Х. Бергер, Г. Барили, Е. Гщетнер, Х. Пешина, М. Хелфер, М. Ронцони, В. Канаан и др., чиито пиеси се играят в театрите в София и страната. 

През 2000 г. излизат преводите му на швейцарските романи Каспар от Д. Химелбергер (ГАЛ-ИКО, София) и Стаята с цветния прашец от Ц. Джени (“Пигмалион”, Пловдив). 

През 2001 г. е публикуван съставеният от него сборник Алпийско сияние с 10 съвременни австрийски пиеси (“Прозорец”, София) и антологията  Градът след стената с разкази от 15 млади немски автори (“Пигмалион”, Пловдив”). 

През 2002 г. е публикуван преводът му на романа Племенникът на Витгенщайн от австрийския писател Т. Бернхард (“Атлантис КЛ”, София) и на новелата Градинската къща от швейцарския писател Т. Хюрлиман (“Пигмалион”, Пловдив), както и съставеният сборник Mein Kampf с шест преведени пиеси от Г. Табори (“Пигмалион”, Пловдив).

През 2003 г. излизат съставените от него сборници Пробуждане на пролетта с шест преведени пиеси от Фр. Ведекинд (“Пигмалион”, Пловдив) и Театралът с шест пиеси от Т. Бернхард (“Пигмалион”, Пловдив), както и романът на Т. Хюрлиман Госпожица Щарк (“Пигмалион”, Пловдив).

back